поразвял

Речник на българския език

1. поразвял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразвял е производна форма на поразвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразвял — мин. деят. св. прич. м. р.

поразвял е производна форма на поразвея (мин. деят. св. прич. м. р.).