поразбудило

Речник на българския език

1. поразбудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразбудило е производна форма на поразбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразбудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразбудило е производна форма на поразбудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).