поработил

Речник на българския език

1. поработил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поработил е производна форма на поработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поработил — мин. деят. св. прич. м. р.

поработил е производна форма на поработя (мин. деят. св. прич. м. р.).