попътувал си

Речник на българския език

1. попътувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попътувал си е производна форма на попътувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попътувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попътувал си е производна форма на попътувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. попътувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попътувал си е производна форма на попътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).