попътувал е

Речник на българския език

1. попътувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попътувал е е производна форма на попътувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попътувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попътувал е е производна форма на попътувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попътувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попътувал е е производна форма на попътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).