попътувал

Речник на българския език

1. попътувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попътувал е производна форма на попътувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попътувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попътувал е производна форма на попътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попътувал — мин. деят. св. прич. м. р.

попътувал е производна форма на попътувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попътувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попътувал е производна форма на попътувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).