попътешествало е

Речник на българския език

1. попътешествало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попътешествало е е производна форма на попътешествам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попътешествало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попътешествало е е производна форма на попътешествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попътешествало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попътешествало е е производна форма на попътешествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).