попърхахте

Речник на българския език

1. попърхахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

попърхахте е производна форма на попърхам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. попърхахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

попърхахте е производна форма на попърхам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).