попържат

Речник на българския език

1. попържат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

попържат е производна форма на попържам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попържат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

попържат е производна форма на попържа (сег. вр., 3 л., мн. ч.).