попълнил

Речник на българския език

1. попълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълнил е производна форма на попълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

попълнил е производна форма на попълня (мин. деят. св. прич. м. р.).