попълвал

Речник на българския език

1. попълвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълвал е производна форма на попълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попълвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълвал е производна форма на попълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попълвал — мин. деят. св. прич. м. р.

попълвал е производна форма на попълвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попълвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попълвал е производна форма на попълвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).