попушил е

Речник на българския език

1. попушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попушил е е производна форма на попуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попушил е е производна форма на попуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).