попушило

Речник на българския език

1. попушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попушило е производна форма на попуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попушило е производна форма на попуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).