попушили

Речник на българския език

1. попушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попушили е производна форма на попуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

попушили е производна форма на попуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).