попушил

Речник на българския език

1. попушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попушил е производна форма на попуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попушил — мин. деят. св. прич. м. р.

попушил е производна форма на попуша (мин. деят. св. прич. м. р.).