попушвало

Речник на българския език

1. попушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попушвало е производна форма на попушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попушвало е производна форма на попушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попушвало е производна форма на попушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попушвало е производна форма на попушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).