попушвал

Речник на българския език

1. попушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попушвал е производна форма на попушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попушвал е производна форма на попушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

попушвал е производна форма на попушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попушвал е производна форма на попушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).