попукаше

Речник на българския език

1. попукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

попукаше е производна форма на попукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. попукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

попукаше е производна форма на попукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).