попукахте

Речник на българския език

1. попукахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

попукахте е производна форма на попукам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. попукахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

попукахте е производна форма на попукам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).