попроскубете

Речник на българския език

1. попроскубете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

попроскубете е производна форма на попроскубя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. попроскубете — повелително наклонение, мн. ч.

попроскубете е производна форма на попроскубя (повелително наклонение, мн. ч.).