попроменяло

Речник на българския език

1. попроменяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попроменяло е производна форма на попроменям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попроменяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попроменяло е производна форма на попроменям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попроменяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

попроменяло е производна форма на попроменям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попроменяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попроменяло е производна форма на попроменям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. попроменяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попроменяло е производна форма на попроменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. попроменяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попроменяло е производна форма на попроменя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).