попромени

Речник на българския език

1. попромени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попромени е производна форма на попроменя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попромени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попромени е производна форма на попроменя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попромени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попромени е производна форма на попроменя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. попромени — повелително наклонение, ед. ч.

попромени е производна форма на попроменя (повелително наклонение, ед. ч.).