попритъпяло

Речник на българския език

1. попритъпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритъпяло е производна форма на попритъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритъпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попритъпяло е производна форма на попритъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).