попритъпявал си

Речник на българския език

1. попритъпявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритъпявал си е производна форма на попритъпявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попритъпявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритъпявал си е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. попритъпявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритъпявал си е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).