попритъпявал

Речник на българския език

1. попритъпявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритъпявал е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритъпявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритъпявал е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попритъпявал — мин. деят. св. прич. м. р.

попритъпявал е производна форма на попритъпявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попритъпявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попритъпявал е производна форма на попритъпявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).