попритъпява

Речник на българския език

1. попритъпява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попритъпява е производна форма на попритъпявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попритъпява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попритъпява е производна форма на попритъпявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попритъпява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попритъпява е производна форма на попритъпявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).