попритъпил си

Речник на българския език

1. попритъпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритъпил си е производна форма на попритъпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попритъпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритъпил си е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).