попритъпило си

Речник на българския език

1. попритъпило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попритъпило си е производна форма на попритъпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритъпило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попритъпило си е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).