попритъпило е

Речник на българския език

1. попритъпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритъпило е е производна форма на попритъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритъпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритъпило е е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).