попритъпило

Речник на българския език

1. попритъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритъпило е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попритъпило е производна форма на попритъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).