попритъпили

Речник на българския език

1. попритъпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попритъпили е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попритъпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

попритъпили е производна форма на попритъпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).