попритъпила

Речник на българския език

1. попритъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

попритъпила е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. попритъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

попритъпила е производна форма на попритъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).