попритъпил

Речник на българския език

1. попритъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритъпил е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

попритъпил е производна форма на попритъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).