попритъпи

Речник на българския език

1. попритъпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попритъпи е производна форма на попритъпя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попритъпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попритъпи е производна форма на попритъпя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попритъпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попритъпи е производна форма на попритъпя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. попритъпи — повелително наклонение, ед. ч.

попритъпи е производна форма на попритъпя (повелително наклонение, ед. ч.).