попритеглило

Речник на българския език

1. попритеглило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритеглило е производна форма на попритегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритеглило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попритеглило е производна форма на попритегля (мин. деят. св. прич. ср. р.).