попритеглил

Речник на българския език

1. попритеглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритеглил е производна форма на попритегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритеглил — мин. деят. св. прич. м. р.

попритеглил е производна форма на попритегля (мин. деят. св. прич. м. р.).