попритеглел

Речник на българския език

1. попритеглел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритеглел е производна форма на попритегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритеглел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попритеглел е производна форма на попритегля (мин. деят. несв. прич. м. р.).