попритворило е

Речник на българския език

1. попритворило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритворило е е производна форма на попритворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритворило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритворило е е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).