попритворило

Речник на българския език

1. попритворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритворило е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попритворило е производна форма на попритворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).