попритваряло е

Речник на българския език

1. попритваряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритваряло е е производна форма на попритварям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритваряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритваряло е е производна форма на попритварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попритваряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритваряло е е производна форма на попритварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).