попритваряло

Речник на българския език

1. попритваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритваряло е производна форма на попритварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритваряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритваряло е производна форма на попритварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попритваряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

попритваряло е производна форма на попритварям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попритваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попритваряло е производна форма на попритварям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).