попритварял

Речник на българския език

1. попритварял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритварял е производна форма на попритварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритварял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритварял е производна форма на попритварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попритварял — мин. деят. св. прич. м. р.

попритварял е производна форма на попритварям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попритварял — мин. деят. несв. прич. м. р.

попритварял е производна форма на попритварям (мин. деят. несв. прич. м. р.).