поприкътвал

Речник на българския език

1. поприкътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поприкътвал е производна форма на поприкътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поприкътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поприкътвал е производна форма на поприкътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поприкътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поприкътвал е производна форма на поприкътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поприкътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поприкътвал е производна форма на поприкътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).