поприкътва

Речник на българския език

1. поприкътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поприкътва е производна форма на поприкътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поприкътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поприкътва е производна форма на поприкътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поприкътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поприкътва е производна форма на поприкътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).