поприключвало

Речник на българския език

1. поприключвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поприключвало е производна форма на поприключвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поприключвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поприключвало е производна форма на поприключвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поприключвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поприключвало е производна форма на поприключвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поприключвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поприключвало е производна форма на поприключвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).