поприказа

Речник на българския език

1. поприказа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поприказа е производна форма на поприкажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поприказа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поприказа е производна форма на поприкажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).