попридърпаха

Речник на българския език

1. попридърпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попридърпаха е производна форма на попридърпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попридърпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

попридърпаха е производна форма на попридърпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).