попридърпал

Речник на българския език

1. попридърпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попридърпал е производна форма на попридърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попридърпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попридърпал е производна форма на попридърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попридърпал — мин. деят. св. прич. м. р.

попридърпал е производна форма на попридърпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попридърпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попридърпал е производна форма на попридърпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).