попривършил си

Речник на българския език

1. попривършил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попривършил си е производна форма на попривърша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попривършил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попривършил си е производна форма на попривърша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).