попривършил е

Речник на българския език

1. попривършил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривършил е е производна форма на попривърша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попривършил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривършил е е производна форма на попривърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).